6 июл. 2004 г., 13:01

* * *

1.7K 0 1
И чувам влак,а дори няма гара.
Чувам някой да вика:"Обичам те!"
Чувам как трескаво маха с ръката.
Чувам плач и крещене във мислите.

Oглеждам наоколо - пътници няма.
Няма дори и перон.
Няма релси,няма и сграда.
А ушите пищят от нечут майчин стон.
Дали не е сън на слепец?

Кръстът в ръцете ми става на кал.
Черна,виновна,разкрита.
Тук няма лъжи в разпнат воал.
Няма нищо неистинско,нищо прикрито.

Тази гара е призрачна.
Тук перон са последните дни,
а душите изпращат души.
Този влак вози мъртвите.
Тук той тръгва към изхода,
да се върне обратно,нали?

Дали не е сън на преродената в мен пътница?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ареола Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...