* * *
На Ханс
Незнайно откъде
навя южнякът
стар и полудял
прашинка в
синьото око.
Откраднал я е може би
от каменното тъжно
цвете, израснало
съвсем само
под ясните звезди.
Но пролет слънчева
полъхна след тежка
люта зима
и тя, прашинката,
нищожна и неуловима.
изскочи подета
от вълна - душа
там върху дланта,
където остави я
кристалната топла сълза.
И сякаш тихо,
но и отривисто
остана да звучи
в сърцето онази,
Андерсеновата, чистата
приказка за Герда,
зимата и за момчето,
което в спомените
ледени Снежната
кралица бе орисала...
Незнайно откъде
навя южнякът
стар и полудял
прашинка в
синьото око.
Откраднал я е може би
от каменното тъжно
цвете, израснало
съвсем само
под ясните звезди.
Но пролет слънчева
полъхна след тежка
люта зима
и тя, прашинката,
нищожна и неуловима.
изскочи подета
от вълна - душа
там върху дланта,
където остави я
кристалната топла сълза.
И сякаш тихо,
но и отривисто
остана да звучи
в сърцето онази,
Андерсеновата, чистата
приказка за Герда,
зимата и за момчето,
което в спомените
ледени Снежната
кралица бе орисала...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мери Попинз Все права защищены
