Меричка (Мери Попинз)
718 2544
13 апр. 2006 г., 16:44

* * * 

  Поэзия
520 0 3
               На Ханс

Незнайно откъде
навя южнякът
стар и полудял
прашинка в
синьото око.

Откраднал я е може би
от каменното тъжно
цвете, израснало
съвсем само
под ясните звезди.

Но пролет слънчева
полъхна след тежка
люта зима
и тя, прашинката,
нищожна и неуловима.

изскочи подета
от вълна - душа
там върху дланта,
където остави я
кристалната топла сълза.

И сякаш тихо,
но и отривисто
остана да звучи
в сърцето онази,
Андерсеновата, чистата

приказка за Герда,
зимата и за момчето,
което в спомените
ледени Снежната
кралица бе орисала...





© Мери Попинз Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??