24 мая 2006 г., 14:09

* * * 

  Поэзия
561 0 5

И ако можех…

Но какво съм аз?!

Нищожна,малка,

в душата Инвалид. 

Без воля към какво стремя се!?

С лъжи не се печелят истини.

И питам се

- на крилете на какво се нося,

щом моите крака са патерици.

Ръцете ми са махала,

но все  различни са посоките.

А аз ги чакам да се засекат,

да мога днес да те прегърна.

Сълзи се стичат.

Искат да прощават.

А устните безпомощтно се умълчават

Не знаят как.

Не могат.

И гневно огледалото аз искам да  замеря.

И гаврата откривам в чуждите очи.

Но всеки път по малко аз умирам,

когато видя я и в твоите,

боли.

И още веднъж, но за последно,

ще попитам, кажи:

Защо във този свят така забележим,

незабележимо  угасваме ний?!

© Киара Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??