* * *
И ако можех…
Но какво съм аз?!
Нищожна,малка,
в душата Инвалид.
Без воля към какво стремя се!?
С лъжи не се печелят истини.
И питам се
- на крилете на какво се нося,
щом моите крака са патерици.
Ръцете ми са махала,
но все различни са посоките.
А аз ги чакам да се засекат,
да мога днес да те прегърна.
Сълзи се стичат.
Искат да прощават.
А устните безпомощтно се умълчават
Не знаят как.
Не могат.
И гневно огледалото аз искам да замеря.
И гаврата откривам в чуждите очи.
Но всеки път по малко аз умирам,
когато видя я и в твоите,
боли.
И още веднъж, но за последно,
ще попитам, кажи:
Защо във този свят така забележим,
незабележимо угасваме ний?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Киара Всички права запазени
