27 июл. 2006 г., 07:09

* * *

702 0 6
По улиците тръгнах призори
да потърся и намеря някъде любов.
“Върви!” - хладно ми прошепна
и профуча нататък вятърът отнесен.
А може би със право бе му скучна
подетата на гладно стара песен.

Засмях се и продължих нататък.
Нали бе всяка нота тъй съзвучна.
Нали?И дали просветляваше небето
във мрежа февруарски клони,
или ръмжене от стомаха ми подето
донесе гладен мирис на кафе ...

Поспрях край градските колони,
заслушан в ехото на моя град:
течащата вода и валсът от прозявки;
стъпки ослепели в нереалните салони
на съня; и хорът кафеварки;
стърженето на ключалки и трясък на врата.

Така сред шепота на хляб,
нарязан равно в хладните чинии,
едва успях, но все пак спрях.
замаян, заобиколен от мрачните килии
които лумваха сред весел смях
на залповете светлина.

Ами, това е. Тръгнах призори.
Което вече ви разказах. “Върви!”
мимоходом вятърът прошепна,
не разбрал как всяка нота е съзвучна.
Дали пък слънцето го сепна,
или душата му бе просто скучна?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Ганчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много е хубаво! Браво
  • Ами прекрасен ден и за теб, с такова утро
    Хубав стих. Поздрави Вестин
  • Любов и на вас, момичета На всички
    Благодаря ви!
  • " Ами , това е.Тръгнах призори.
    Което вече ви разказах." Върви!"
    мимоходом вятърът прошепна,
    не разбрал , че всяка нота е съзвучна.
    Дали пък слънцето го сепна
    или душата му бе просто скучна?"
    Добро утро и от мен!Много ми хареса!
  • "Ами, това е. Тръгнах призори.
    Което вече ви разказах. “Върви!”
    мимоходом вятърът прошепна,
    не разбрал как всяка нота е съзвучна."

    Призори в търсене на любов!
    Валс от прозявки и хорът кафеварки!
    Поздравления!
    Добро утро и от мен!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...