* * *
По улиците тръгнах призори
да потърся и намеря някъде любов.
“Върви!” - хладно ми прошепна
и профуча нататък вятърът отнесен.
А може би със право бе му скучна
подетата на гладно стара песен.
Засмях се и продължих нататък.
Нали бе всяка нота тъй съзвучна.
Нали?И дали просветляваше небето
във мрежа февруарски клони,
или ръмжене от стомаха ми подето
донесе гладен мирис на кафе ...
Поспрях край градските колони,
заслушан в ехото на моя град:
течащата вода и валсът от прозявки;
стъпки ослепели в нереалните салони
на съня; и хорът кафеварки;
стърженето на ключалки и трясък на врата.
Така сред шепота на хляб,
нарязан равно в хладните чинии,
едва успях, но все пак спрях.
замаян, заобиколен от мрачните килии
които лумваха сред весел смях
на залповете светлина.
Ами, това е. Тръгнах призори.
Което вече ви разказах. “Върви!”
мимоходом вятърът прошепна,
не разбрал как всяка нота е съзвучна.
Дали пък слънцето го сепна,
или душата му бе просто скучна?
да потърся и намеря някъде любов.
“Върви!” - хладно ми прошепна
и профуча нататък вятърът отнесен.
А може би със право бе му скучна
подетата на гладно стара песен.
Засмях се и продължих нататък.
Нали бе всяка нота тъй съзвучна.
Нали?И дали просветляваше небето
във мрежа февруарски клони,
или ръмжене от стомаха ми подето
донесе гладен мирис на кафе ...
Поспрях край градските колони,
заслушан в ехото на моя град:
течащата вода и валсът от прозявки;
стъпки ослепели в нереалните салони
на съня; и хорът кафеварки;
стърженето на ключалки и трясък на врата.
Така сред шепота на хляб,
нарязан равно в хладните чинии,
едва успях, но все пак спрях.
замаян, заобиколен от мрачните килии
които лумваха сред весел смях
на залповете светлина.
Ами, това е. Тръгнах призори.
Което вече ви разказах. “Върви!”
мимоходом вятърът прошепна,
не разбрал как всяка нота е съзвучна.
Дали пък слънцето го сепна,
или душата му бе просто скучна?
© Димитър Ганчев All rights reserved.
Браво 
