5 дек. 2006 г., 17:10
Разпиля се търпението в очакване. Мълчание се възцари, призрачно бездумие, примесени със отчаяние, несигурност, носят аромат на дъжд - трепетно неочакване. Взриви се спокойствието изведнъж и трескаво съмнение гризе душата ми отвътре, чувствам се отново на ръба... Но как ли чувствата объркани да унищожа????
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация