14 дек. 2011 г., 09:45

* * * 

  Поэзия
616 0 2

Чета по пулсовете

(с Брайл)

Самозапалвам се.

Незнайно как..

Канцерогенен

                    копнеж

по усмивка

(незадължителна)

с пръсти,

като в реклама

на бира,

само че истински.

 

Вале пика

с обувки от Марс

и музиката се вплита-

погребален марш

и още нещо

(да напомня за чакане)

като малка четка,

събираща плажа

в смисли изграчени.

Защото бялото

е всеки цвят ведно

и всички опозиции

          на тялото

са репетицията

            в едно "Ако".

 

А аз съм един шал,

          една карта,

умело (не)нарисувана

          в щастие,

едно ядно яке

          на стол

и зелени петна по бледо 

          причастие..

© Мирослава Грозданова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??