* * *
Чета по пулсовете
(с Брайл)
Самозапалвам се.
Незнайно как..
Канцерогенен
копнеж
по усмивка
(незадължителна)
с пръсти,
като в реклама
на бира,
само че истински.
Вале пика
с обувки от Марс
и музиката се вплита-
погребален марш
и още нещо
(да напомня за чакане)
като малка четка,
събираща плажа
в смисли изграчени.
Защото бялото
е всеки цвят ведно
и всички опозиции
на тялото
са репетицията
в едно "Ако".
А аз съм един шал,
една карта,
умело (не)нарисувана
в щастие,
едно ядно яке
на стол
и зелени петна по бледо
причастие..
© Мирослава Грозданова All rights reserved.
