* * *

14.12.2011 г., 9:45 ч.

Поезия

596 0 2

Чета по пулсовете

(с Брайл)

Самозапалвам се.

Незнайно как..

Канцерогенен

копнеж

по усмивка

(незадължителна)

с пръсти,

като в реклама

на бира,

само че истински.

Вале пика

с обувки от Марс

и музиката се вплита-

погребален марш

и още нещо

(да напомня за чакане)

като малка четка,

събираща плажа

в смисли изграчени.

Защото бялото

е всеки цвят ведно

и всички опозиции

на тялото

са репетицията

в едно "Ако".

А аз съм един шал,

една карта,

умело (не)нарисувана

в щастие,

едно ядно яке

на стол

и зелени петна по бледо

причастие..

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.