* * *
замръзнала отдавна пак се разтопява,
покрива с огнен пламък по лицето
една отминала представа!
Миг руши простора за секунди
и после пак отново го заражда.
Вик изчезва във забрава,
а душа почернена го обвинява.
Стон изтръпва с трепет за утеха,
вярата гради любов в човека!!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гергана Миленова Все права защищены