* * *

Dec 9, 2006, 8:50 AM

Poetry

809 0 2

Една сълза се ражда във сърцето,
замръзнала отдавна пак се разтопява,
покрива с огнен пламък по лицето
една отминала представа!

Миг руши простора за секунди
и после пак отново го заражда.
Вик изчезва във забрава,
а душа почернена го обвинява.

Стон изтръпва с трепет за утеха,
вярата гради любов в човека!!!

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Романтик (Христо Костов)

2006-12-09T20:22:21+02:00

Много хубаво, Гери!!! Поздрави!!!
Laska (Ласка Александрова)

2006-12-09T09:34:42+02:00

"Стон изтръпва с трепет за утеха,
вярата гради любов в човека!!!"

Хареса ми! Поздрав!

* * *

Свързани произведения

Comments

Random works