* * *
боли ме и сега,
когато те виждам пред олтара,
щастлив с нея под рька.
Извръщаш очите си тьжни кьм мене,
за последно да ме видиш ти
и знаеш, че няма да се върнат
прекрасните ни минали дни.
До болка ме обичаше, зная,
желаеше ме като нищо друго на света,
но думата дадена на две не става,
и пред Бог се врече в нея ти сега.
От чуждите погледи скрита,
те гледах нажалена аз
и не можех нищо да сторя,
за да върна теб и времето назад.
Грешката ми бе жестока,
човек понякога греши,
но често пъти малка грешка
голямата любов руши.
На Феодор май 2003
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Роси Антонова Все права защищены