Jul 31, 2004, 11:34 AM

* * *

  Poetry
1.2K 0 0
Боли, когато дойде краят,
боли ме и сега,
когато те виждам пред олтара,
щастлив с нея под рька.

Извръщаш очите си тьжни кьм мене,
за последно да ме видиш ти
и знаеш, че няма да се върнат
прекрасните ни минали дни.

До болка ме обичаше, зная,
желаеше ме като нищо друго на света,
но думата дадена на две не става,
и пред Бог се врече в нея ти сега.

От чуждите погледи скрита,
те гледах нажалена аз
и не можех нищо да сторя,
за да върна теб и времето назад.

Грешката ми бе жестока,
човек понякога греши,
но често пъти малка грешка
голямата любов руши.


На Феодор май 2003

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Роси Антонова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...