Jul 31, 2004, 11:34 AM

* * *

  Poetry
1.2K 0 0
Боли, когато дойде краят,
боли ме и сега,
когато те виждам пред олтара,
щастлив с нея под рька.

Извръщаш очите си тьжни кьм мене,
за последно да ме видиш ти
и знаеш, че няма да се върнат
прекрасните ни минали дни.

До болка ме обичаше, зная,
желаеше ме като нищо друго на света,
но думата дадена на две не става,
и пред Бог се врече в нея ти сега.

От чуждите погледи скрита,
те гледах нажалена аз
и не можех нищо да сторя,
за да върна теб и времето назад.

Грешката ми бе жестока,
човек понякога греши,
но често пъти малка грешка
голямата любов руши.


На Феодор май 2003

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Роси Антонова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...