28 авг. 2006 г., 11:32

* * *

633 0 1
Тъжно е,
че те няма
за мен любов.
Тъжно е,
че не си съзряла,
че никой за мен
не е готов.
От никого неразбрана,
непочувствана,
далеч избягала
от романтиката
и наивността.
Наплашена и чужда,
раздаваща се и жестока,
невъзможна и далечна
ме погалваш с нежност,
която никога не ще е моя,
желаеща  неизвестността.
Сама в тази борба,
безспирна и коварна...
Отново политаш
без желание, без страст,
даряваща сила
на заблудени сърца,
търсещи теб единствената,
обещаваща вечност
в безкрайността.
Но


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Силвия Александрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...