16 нояб. 2006 г., 16:53

* * *

972 0 1
        Съдбата ми подсказва,че точно ти си за мене роден-
        това го разбрах още в първия ден,
        когато с тебе се видяхме
        и,че много си приличаме разбрахме!
        Ти запали пламъче,което
        ме изгаря цялата,прониква надълбоко във сърцето
        и много скоро в буен огън то ще се превърне,
        и в диви пламъци на страст двама с теб ще ни обгърне!
        Още щом те зърнах краката ми се подкосиха
        и хиляди звънчета във мене забиха
        сърцето ми лудо взе да прескача
        и моите очи търсиха твоите в здрача!
        С очи погледнем ли се погледите ни се преплитат
        и като в паяжина сърцата ни се оплитат,
        но нас това не ни притеснява,
        защото ярката звезда на любовта за нас сега е изгряла!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Носи много закачливост, свобода и цветност
    Веселичко е, но не е особено сериозно

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...