15 нояб. 2006 г., 13:44

* * * 

  Поэзия
634 0 3
Погледни зората -
в огнен пламък слънцето се ражда.
Така ти всяка сутрин се
раждаш в моите очи.
Погледни слънцето на обед -
виж как топли малките цветя.
Така ти мен цял ден ме топлиш
с твоята усмивка.
Погледни залеза -
виж как слънцето умира в самота.
Така аз всяка нощ умирам,
без да съм докосната от твоята ръка.

© Росица Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Понякога е по-добре да не мислим за последиците
  • това е мн хубаво но след края човек остава леко разочарован понеже е кратко
  • Хареса ми идеята в стиха,
    личи заряда и усета ти.
    Продължавай напред Роси.

    Поздрав и усмивка.
Предложения
: ??:??