15.11.2006 г., 13:44

* * *

801 0 3
Погледни зората -
в огнен пламък слънцето се ражда.
Така ти всяка сутрин се
раждаш в моите очи.
Погледни слънцето на обед -
виж как топли малките цветя.
Така ти мен цял ден ме топлиш
с твоята усмивка.
Погледни залеза -
виж как слънцето умира в самота.
Така аз всяка нощ умирам,
без да съм докосната от твоята ръка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Понякога е по-добре да не мислим за последиците
  • това е мн хубаво но след края човек остава леко разочарован понеже е кратко
  • Хареса ми идеята в стиха,
    личи заряда и усета ти.
    Продължавай напред Роси.

    Поздрав и усмивка.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...