15.11.2006 г., 13:44

* * *

804 0 3
Погледни зората -
в огнен пламък слънцето се ражда.
Така ти всяка сутрин се
раждаш в моите очи.
Погледни слънцето на обед -
виж как топли малките цветя.
Така ти мен цял ден ме топлиш
с твоята усмивка.
Погледни залеза -
виж как слънцето умира в самота.
Така аз всяка нощ умирам,
без да съм докосната от твоята ръка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Понякога е по-добре да не мислим за последиците
  • това е мн хубаво но след края човек остава леко разочарован понеже е кратко
  • Хареса ми идеята в стиха,
    личи заряда и усета ти.
    Продължавай напред Роси.

    Поздрав и усмивка.

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...