31 янв. 2007 г., 14:01

* * * 

  Поэзия
663 0 9
От мъка няма да замина,
от болка едва ли ще умра.
Щом искаш, ти иди при нея,
поемам цялата вина...

Сълзите - няма да ги лея,
клетви - няма и една да изрека...
Нозете ще ме водят все към кея,
където влюбихме се с теб като деца...

Ръцете ще прегръщат парапета,
той още е покрит със старата ръжда...
Помня как с теб на него се клехме,
но явно всичко е било лъжа...

Но ти сега върви, недей, не се обръщай,
виновна съм пред твоята душа!
С пожелание оттук си тръгвам -
дано тя умее да прегръща
и поема от твоята тъга...

© Росица Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??