* * *
От мъка няма да замина,
от болка едва ли ще умра.
Щом искаш, ти иди при нея,
поемам цялата вина...
Сълзите - няма да ги лея,
клетви - няма и една да изрека...
Нозете ще ме водят все към кея,
където влюбихме се с теб като деца...
Ръцете ще прегръщат парапета,
той още е покрит със старата ръжда...
Помня как с теб на него се клехме,
но явно всичко е било лъжа...
Но ти сега върви, недей, не се обръщай,
виновна съм пред твоята душа!
С пожелание оттук си тръгвам -
дано тя умее да прегръща
и поема от твоята тъга...
от болка едва ли ще умра.
Щом искаш, ти иди при нея,
поемам цялата вина...
Сълзите - няма да ги лея,
клетви - няма и една да изрека...
Нозете ще ме водят все към кея,
където влюбихме се с теб като деца...
Ръцете ще прегръщат парапета,
той още е покрит със старата ръжда...
Помня как с теб на него се клехме,
но явно всичко е било лъжа...
Но ти сега върви, недей, не се обръщай,
виновна съм пред твоята душа!
С пожелание оттук си тръгвам -
дано тя умее да прегръща
и поема от твоята тъга...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Иванова Всички права запазени
