21 авг. 2007 г., 15:57

* * *

1.2K 0 4
Кристална ваза как се чупи, чувал ли си?
Звукът бе същият там, вътре в моето сърце.
Призвана бях да търся нежност,
а съдбата срещна ме с ледени ръце.
Затичах се тогава - обнадеждена, ведра,
помислих си - нима аз срещнах любовта?!
Щастливо бях дете, а ти остави ме.
И връщаш се - намираш вече истинска жена.
И искаш втори дубъл да поставиш
за теб, за мен, за любовта...
Но аз сега изстинала скала съм -
по-горда и студена и от теб дори.
Светът, научих се, за двама, че не е устроен,
та камо ли ако това сме аз и ти!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...