Aug 21, 2007, 3:57 PM

* * *

  Poetry
1.2K 0 4
Кристална ваза как се чупи, чувал ли си?
Звукът бе същият там, вътре в моето сърце.
Призвана бях да търся нежност,
а съдбата срещна ме с ледени ръце.
Затичах се тогава - обнадеждена, ведра,
помислих си - нима аз срещнах любовта?!
Щастливо бях дете, а ти остави ме.
И връщаш се - намираш вече истинска жена.
И искаш втори дубъл да поставиш
за теб, за мен, за любовта...
Но аз сега изстинала скала съм -
по-горда и студена и от теб дори.
Светът, научих се, за двама, че не е устроен,
та камо ли ако това сме аз и ти!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...