Aug 21, 2007, 3:57 PM

* * *

  Poetry
1.2K 0 4
Кристална ваза как се чупи, чувал ли си?
Звукът бе същият там, вътре в моето сърце.
Призвана бях да търся нежност,
а съдбата срещна ме с ледени ръце.
Затичах се тогава - обнадеждена, ведра,
помислих си - нима аз срещнах любовта?!
Щастливо бях дете, а ти остави ме.
И връщаш се - намираш вече истинска жена.
И искаш втори дубъл да поставиш
за теб, за мен, за любовта...
Но аз сега изстинала скала съм -
по-горда и студена и от теб дори.
Светът, научих се, за двама, че не е устроен,
та камо ли ако това сме аз и ти!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...