21.08.2007 г., 15:57

* * *

1.2K 0 4
Кристална ваза как се чупи, чувал ли си?
Звукът бе същият там, вътре в моето сърце.
Призвана бях да търся нежност,
а съдбата срещна ме с ледени ръце.
Затичах се тогава - обнадеждена, ведра,
помислих си - нима аз срещнах любовта?!
Щастливо бях дете, а ти остави ме.
И връщаш се - намираш вече истинска жена.
И искаш втори дубъл да поставиш
за теб, за мен, за любовта...
Но аз сега изстинала скала съм -
по-горда и студена и от теб дори.
Светът, научих се, за двама, че не е устроен,
та камо ли ако това сме аз и ти!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...