29 нояб. 2006 г., 20:00

***

Поэзия

831 0 7

Когато някога ще бъда уморен
и моята душа ще изнемогва...
Вземи за спомен светлоликият ми ден,
в сърцето който пазил съм за сбогом!

Вземи несбъднатата ми докрай любов,
която се опитах да възпея.
И нека бъде тя за тебе благослов!
Прости, но мъка да ти дам, не смея!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

изречена (Мая Попова)

прекрасно звучи и отдадено!

2006-11-30T10:33:57+02:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Щадиш чувствата и...това е добре!
Хареса ми стиха!

2006-11-30T07:42:27+02:00
kasius (Бостан Бостанджиев)

Има ретро, като стил. Ако ще те успокои, може да се нарече и класически стих. Въпрос на предпочитане е изборът на стил на писане - това не беше обида, ако така го разбираш. Аз също ползвам понякога такова стихосложение.

2006-11-29T23:59:45+02:00
ARABEL (Владимир Филипов)

В поезията няма ретро!
"Къде сте дни!Житейските явления
не ще се променят?
Известно е-от нови повторения
ще бъде пак светът!"

Е.Баратински

2006-11-29T23:50:47+02:00
kasius (Бостан Бостанджиев)

Не лошо. Не лошо ретро.

2006-11-29T21:59:10+02:00