29.11.2006 г., 20:00

***

Поезия

832 0 7

Когато някога ще бъда уморен
и моята душа ще изнемогва...
Вземи за спомен светлоликият ми ден,
в сърцето който пазил съм за сбогом!

Вземи несбъднатата ми докрай любов,
която се опитах да възпея.
И нека бъде тя за тебе благослов!
Прости, но мъка да ти дам, не смея!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

изречена (Мая Попова)

прекрасно звучи и отдадено!

2006-11-30T10:33:57+02:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Щадиш чувствата и...това е добре!
Хареса ми стиха!

2006-11-30T07:42:27+02:00
kasius (Бостан Бостанджиев)

Има ретро, като стил. Ако ще те успокои, може да се нарече и класически стих. Въпрос на предпочитане е изборът на стил на писане - това не беше обида, ако така го разбираш. Аз също ползвам понякога такова стихосложение.

2006-11-29T23:59:45+02:00
ARABEL (Владимир Филипов)

В поезията няма ретро!
"Къде сте дни!Житейските явления
не ще се променят?
Известно е-от нови повторения
ще бъде пак светът!"

Е.Баратински

2006-11-29T23:50:47+02:00
kasius (Бостан Бостанджиев)

Не лошо. Не лошо ретро.

2006-11-29T21:59:10+02:00