Когато някога ще бъда уморен
и моята душа ще изнемогва...
Вземи за спомен светлоликият ми ден,
в сърцето който пазил съм за сбогом!
Вземи несбъднатата ми докрай любов,
която се опитах да възпея.
И нека бъде тя за тебе благослов!
Прости, но мъка да ти дам, не смея!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Владимир Филипов Todos los derechos reservados
Въпрос на предпочитане е изборът на стил на писане - това не беше обида, ако така го разбираш. Аз също ползвам понякога такова стихосложение. 
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
