4 окт. 2007 г., 15:59

* * *

749 0 7
      Аз не питам дали е поезия
      моят грешен, неравен стих...
      Щом от него до край изтрезнея,
      ще живея смирено живота си тих...

      Но в съня ми ще идват неканени
      безпризорните думи.
      За да палят в душата ми клади...
      Да утолят жаждата за безумие...

     
      Само нощем ще идват...
                                  Като последно желание...
       На обречен... На осъден на смърт...
       Като спасение... И покаяние...
       В мен отново,
                             завинаги
                                             да се родят!
        
                

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Сименова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...