* * *

4 oct 2007, 15:59

Poesía

565 0 7

      Аз не питам дали е поезия
      моят грешен, неравен стих...
      Щом от него до край изтрезнея,
      ще живея смирено живота си тих...

      Но в съня ми ще идват неканени
      безпризорните думи.
      За да палят в душата ми клади...
      Да утолят жаждата за безумие...


      Само нощем ще идват...
                                  Като последно желание...
       На обречен... На осъден на смърт...
       Като спасение... И покаяние...
       В мен отново,
                            завинаги
                                             да се родят!

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

димитрова (Лилия Нейкова)

2007-12-15T16:31:10+02:00

Прекрасен стих! Прочетох и други стихове,достигнаха сърцето ми.
pin4e (Павлина ЙОСЕВА)

2007-10-06T19:04:51+03:00

като последно желание...

!!!*

поздрав за поезията!*
...................................
и все като предпоследно желание идват.
Човек (Анна Станоева)

2007-10-05T19:45:14+03:00

Добре пишеш, Нинче!Поздравления за чудесния стих!!!
jantreya (Валентина Шейтанова)

2007-10-04T19:43:33+03:00

Прекрасно е мила!Поздрав!
Романтик (Христо Костов)

2007-10-04T17:40:45+03:00

Много хубав стих, Нинче!!!
Поздрави!!!
dickinson (Бина Влади)

2007-10-04T16:54:21+03:00

добре е казано
mariniki (Магдалена Костадинова)

2007-10-04T16:32:38+03:00

Прекрасни стихове, мила Нинче.
Поезия , която ни вълнува, пиши.
Целувам те с обич.

* * *

Свързани произведения

Comentarios

Propuestas