15 мая 2011 г., 22:17

***

1K 1 7

Приемам те със всичките капризи

и с всички недостатъци и грешки.

С цигарата, с измачканата риза

и с казаните не на място смешки.

 

Със сутрешното бързане с кафето

и вечната нехайна разпиляност.

Със смръщения поглед над кюфтетата.

С рождения ми ден, от теб забравен.

 

С усмивката ти палава, когато

смутено зад гърба си криеш цвете.

С къдриците, целунати от лято,

в които се разхождат ветровете.

 

Приемам те, когато съм сърдита,

когато те обичам и намразвам,

когато не преставам да се питам:

"А ти ще ме приемеш ли такава?"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Вангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...