15 may 2011, 22:17

***

1K 1 7

Приемам те със всичките капризи

и с всички недостатъци и грешки.

С цигарата, с измачканата риза

и с казаните не на място смешки.

 

Със сутрешното бързане с кафето

и вечната нехайна разпиляност.

Със смръщения поглед над кюфтетата.

С рождения ми ден, от теб забравен.

 

С усмивката ти палава, когато

смутено зад гърба си криеш цвете.

С къдриците, целунати от лято,

в които се разхождат ветровете.

 

Приемам те, когато съм сърдита,

когато те обичам и намразвам,

когато не преставам да се питам:

"А ти ще ме приемеш ли такава?"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Вангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...