5 мая 2007 г., 20:57

***

1.1K 0 3
 

Възхищавам се на бягащия кон.

Но вързан е... така смърди!...


Мисля за най-съкровените си чувства.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дачо Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Кой знае, може би пиша недобре... Но както и да е.Това е последното ми влизане в сайта. На тези, които са ме подкрепяли - сърдечно благодаря! На тези, които мислят , че аз, Дачо Господинов, съм скаран с писането - пак благодаря! /Защото те ми казват индиректно, че никой не бие умрялото куче/.
    Творчески успехи на всички!
  • Явно, най-съкровените ти чувства, зависят от оценките!!!

    Аз лично, не бих ти и писала повече за това, което си написал!

    Поздрав!
  • Интересно, може би този/тази/, пишещ/а/ ми така усърдно двойки, сам/а/ се оценява поне за 8...

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...