25 мар. 2007 г., 21:48

* * * 

  Поэзия
478 0 2
Очи. Стотици. Втренчени
обидено напред,
притворени, учудени,
с любов и отчаяние пълни.
Отражения и мимики безброй,
надежди явни и стаени,
открити рани, кръв и гной...
Усмивки искрени и притеснени.
Кошмарни нощи, отговорност,
какво да кажеш, колко да мълчиш,
съзнателно насаждащ борбеност,
видял смъртта в насрещните очи.
Разбрал душата, без да я съзре,
приел началото и края...
Ще можеш ли да скриеш, докторе,
това, което искам да узная?!

© Шопландия Софийска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Веста,присъствието ти е удоволствие
    Петинка,специалност долавям у Вас.
    Слънчева!По неизвестни причини си слабост моя
    Успешен ден на всички!
  • Замисли ме...
    Браво, Шопче!
Предложения
: ??:??