Mar 25, 2007, 9:48 PM
* * *
Очи. Стотици. Втренчени
обидено напред,
притворени, учудени,
с любов и отчаяние пълни.
Отражения и мимики безброй,
надежди явни и стаени,
открити рани, кръв и гной...
Усмивки искрени и притеснени.
Кошмарни нощи, отговорност,
какво да кажеш, колко да мълчиш,
съзнателно насаждащ борбеност,
видял смъртта в насрещните очи.
Разбрал душата, без да я съзре,
приел началото и края...
Ще можеш ли да скриеш, докторе,
това, което искам да узная?!
обидено напред,
притворени, учудени,
с любов и отчаяние пълни.
Отражения и мимики безброй,
надежди явни и стаени,
открити рани, кръв и гной...
Усмивки искрени и притеснени.
Кошмарни нощи, отговорност,
какво да кажеш, колко да мълчиш,
съзнателно насаждащ борбеност,
видял смъртта в насрещните очи.
Разбрал душата, без да я съзре,
приел началото и края...
Ще можеш ли да скриеш, докторе,
това, което искам да узная?!
© Шопландия Софийска All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Замисли ме...
Браво, Шопче!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Петинка,специалност долавям у Вас.
Слънчева!
Успешен ден на всички!