* * *
Очи. Стотици. Втренчени
обидено напред,
притворени, учудени,
с любов и отчаяние пълни.
Отражения и мимики безброй,
надежди явни и стаени,
открити рани, кръв и гной...
Усмивки искрени и притеснени.
Кошмарни нощи, отговорност,
какво да кажеш, колко да мълчиш,
съзнателно насаждащ борбеност,
видял смъртта в насрещните очи.
Разбрал душата, без да я съзре,
приел началото и края...
Ще можеш ли да скриеш, докторе,
това, което искам да узная?!
обидено напред,
притворени, учудени,
с любов и отчаяние пълни.
Отражения и мимики безброй,
надежди явни и стаени,
открити рани, кръв и гной...
Усмивки искрени и притеснени.
Кошмарни нощи, отговорност,
какво да кажеш, колко да мълчиш,
съзнателно насаждащ борбеност,
видял смъртта в насрещните очи.
Разбрал душата, без да я съзре,
приел началото и края...
Ще можеш ли да скриеш, докторе,
това, което искам да узная?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Шопландия Софийска Всички права запазени
