* * *
Тъгата днес ме цапардоса
със спомена за теб.
За обичта изпросена
и болката от нея.
Дъждът, изливащ се в душата,
удави онова дете,
което бягаше с дъгата
и смееше се от сърце.
Светът в безмълвие замръкна,
съзрял пречупени криле.
Сълзи в очите ми пресъхнали...
Задръж ги.
За миналото нямам време.
със спомена за теб.
За обичта изпросена
и болката от нея.
Дъждът, изливащ се в душата,
удави онова дете,
което бягаше с дъгата
и смееше се от сърце.
Светът в безмълвие замръкна,
съзрял пречупени криле.
Сълзи в очите ми пресъхнали...
Задръж ги.
За миналото нямам време.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Шопландия Софийска Все права защищены
