20.06.2007 г., 0:04 ч.

* * * 

  Поезия
435 0 2
Тъгата днес ме цапардоса
със спомена за теб.
За обичта изпросена
и болката от нея.
Дъждът, изливащ се в душата,
удави онова дете,
което бягаше с дъгата
и смееше се от сърце.
Светът в безмълвие замръкна,
съзрял пречупени криле.
Сълзи в очите ми пресъхнали...
Задръж ги.
За миналото нямам време.

© Шопландия Софийска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??