20 jun 2007, 0:04

* * * 

  Poesía
441 0 2
Тъгата днес ме цапардоса
със спомена за теб.
За обичта изпросена
и болката от нея.
Дъждът, изливащ се в душата,
удави онова дете,
което бягаше с дъгата
и смееше се от сърце.
Светът в безмълвие замръкна,
съзрял пречупени криле.
Сълзи в очите ми пресъхнали...
Задръж ги.
За миналото нямам време.

© Шопландия Софийска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??