29 мар. 2007 г., 11:43

=|=|=|=|=|=|=

841 0 2

Защо ли още мисля за теб,

след като аз те оставих сама.

Молеше ме да не тръгвам ,

защото без мен бил нищо света.

Кълнеше се във любовта си

и падаше на колене дори.

Сълзите твои скриваше пороя,

а нещо в тебе почна да гори.

Пожарът буен пламна във сърцето

и душата първа изгоря,

посегна после бавно към мечтите

и с тях  по-силно запламтя.

Изпепели и спомените наши,

когато с тебе бяхме двама.

Бързо обичта и любовта ти

ce превърнаxa във измама.

Макар, че знаех за пожара,

продължих самотен да вървя.

Сълзите твой вече не потичат,

защото всичко в тебе изгоря.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ПразеН Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тъжен стих, но не твоят най-добър
  • Хубаво е че разбираш и чувствата на момичето...оценяваш какво си и дал,но и какво си отнел...стихотворението е отлично!Дано пламакът отново почне да гори...

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...