29.03.2007 г., 11:43

=|=|=|=|=|=|=

837 0 2

Защо ли още мисля за теб,

след като аз те оставих сама.

Молеше ме да не тръгвам ,

защото без мен бил нищо света.

Кълнеше се във любовта си

и падаше на колене дори.

Сълзите твои скриваше пороя,

а нещо в тебе почна да гори.

Пожарът буен пламна във сърцето

и душата първа изгоря,

посегна после бавно към мечтите

и с тях  по-силно запламтя.

Изпепели и спомените наши,

когато с тебе бяхме двама.

Бързо обичта и любовта ти

ce превърнаxa във измама.

Макар, че знаех за пожара,

продължих самотен да вървя.

Сълзите твой вече не потичат,

защото всичко в тебе изгоря.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ПразеН Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тъжен стих, но не твоят най-добър
  • Хубаво е че разбираш и чувствата на момичето...оценяваш какво си и дал,но и какво си отнел...стихотворението е отлично!Дано пламакът отново почне да гори...

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...