6 мар. 2005 г., 02:08

***

2.1K 0 12
Сянка.Мъгла.
Заключено от болката сърце.
Изстрадала и немощна душица
приели мънички ръце.
Затворено във нечия душа - дете,
оставено без грам надежда.
Вървиш,а пусто е отново там,
където всичко свършва и започва.
Актриса в тъжната си роля,
представя сенките на любовта.
Запомня истината, боже
и продължава грозната игра.
Замисля се за онова, което иска,
знаейки, че трябва да даде.
И продължава със сълзи на очите,
да живее,Животa такъв, какъвто е.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ема Кирилова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...