Mar 6, 2005, 2:08 AM

***

  Poetry
2.1K 0 12
Сянка.Мъгла.
Заключено от болката сърце.
Изстрадала и немощна душица
приели мънички ръце.
Затворено във нечия душа - дете,
оставено без грам надежда.
Вървиш,а пусто е отново там,
където всичко свършва и започва.
Актриса в тъжната си роля,
представя сенките на любовта.
Запомня истината, боже
и продължава грозната игра.
Замисля се за онова, което иска,
знаейки, че трябва да даде.
И продължава със сълзи на очите,
да живее,Животa такъв, какъвто е.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ема Кирилова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...