Radostta_ (Ема Кирилова)
8 86
6 mar 2005, 2:08

*** 

  Poesía
1801 0 12
Сянка.Мъгла.
Заключено от болката сърце.
Изстрадала и немощна душица
приели мънички ръце.
Затворено във нечия душа - дете,
оставено без грам надежда.
Вървиш,а пусто е отново там,
където всичко свършва и започва.
Актриса в тъжната си роля,
представя сенките на любовта.
Запомня истината, боже
и продължава грозната игра.
Замисля се за онова, което иска,
знаейки, че трябва да даде.
И продължава със сълзи на очите,
да живее,Животa такъв, какъвто е.

© Ема Кирилова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • отново ме изненадваш, малко дете
    приятно е да срещнеш будно същество
    много интересно стихтворение!
    Поздрави! (когато и да ги получиш
  • мерси
  • Стихотворението ти е прекрасно!!! Отлично си се справила!!!!
  • мерси
  • Стихотоворението ти е страхотно! Продължавай да пишеш
  • премного е да видиш усмивката на повече от 1 човек
  • опа грешка които не я ценят исках да кажа..
  • да но не зависи......тези които я ценят си имат своя мотивация за това....аз само знам че губят много и трудно ще потъпчат моята..но няма невъзможни за случване неща
  • усмивката...едва ли ще я загубя по една или друга причина ...ценя и собствената си и чуждите усмивки..
  • мерси
  • Браво , малка сладуранке ! Впечатлена съм , определено .
  • Много красижи образи "рисуваш" в своето стихче браво хареса ми много!!!
Propuestas
: ??:??