х х х

Вечно сме в противоречие

две звезди – като стрели,

аз без теб не мога вече,

а без мен не можеш ти.

Нещо в дните ни тревожи,

сън в нощта не ни лови,

във звездите всяка вечер

виждам твоите очи.

Искам много да ти кажа

толкова безброй неща,

спираш думите ми с трясък,

връщаш ме в реалността.

Чакам с ласка романтично,

да ми поднесеш цветя,

бързаш ти да си различен

и изгубваш се в дъжда.

Вярвам в себе си, че с тебе

аз света ще разбера,

тъй вълшебно прозаичен,

стоплен само с Любовта.