* * *

17 окт. 2004 г., 00:29

Поэзия

951 0 2

Цигарата дими,
в мен препускат образи.
Чашата тежи,
мечтите са обляни от сълзи,
вникни в сърцето ми,
нима не разбра - нараняваш ме ТИ!

Защо вършиш тез злини,
защо съсипваш ме ти,
Защо приятелите ми
знаеш - там много ме БОЛИ!

Искренно кажи , с какво
заслужих тези дни
и мъка в мен да гори!

Едва ли /само/ виновна си ти,
Но или ме вземи ,
или далеч /от мен/ бягаи ти!

Кошмар преживях един,
за втори сили нямам
РАЗБЕРИ!!!

* * *

Свързани произведения

Комментарии

Предложения