17.10.2004 г., 0:29 ч.

* * * 

  Поезия
956 0 2
Цигарата дими,
в мен препускат образи.
Чашата тежи,
мечтите са обляни от сълзи,
вникни в сърцето ми,
нима не разбра - нараняваш ме ТИ!

Защо вършиш тез злини,
защо съсипваш ме ти,
Защо приятелите ми
знаеш - там много ме БОЛИ!

Искренно кажи , с какво
заслужих тези дни
и мъка в мен да гори!

Едва ли /само/ виновна си ти,
Но или ме вземи ,
или далеч /от мен/ бягаи ти!

Кошмар преживях един,
за втори сили нямам
РАЗБЕРИ!!!

© Петър Костадинов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??