8 июл. 2008 г., 11:15

***

1.1K 0 0
влязох и тряснах вратата
подпрях се на нея и даже не заключих
"боже, колко е грозен света"
възкликнах на ум

извадих си бира от хладилника
да се скрия не успях
но трябваше да опитам поне
"боже, колко грозен е живота"

свлякох се до стената и заплаках
не искам това да е живота ми
нали си го избрах сама, "сега ще търпиш"
"боже, колко грозен беше деня ми"

и сега знам че не искам да съм тук заобиколена от това
много лицемерие много ненужност
изморих се да търся хора всички са еднакви машини
"боже, колко грозни са хората"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анна Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...