* * *

Настигни ме!
Настигни ме отново

През белите бури зелепват съзвездията

и на мен не омръзва железният поглед

Не искам надежда,

но тя проповядва......неканена!

Не искам надежда,

а в мен още я има.......живот!

Аз искам одежда, топла

От сърцето ти създадена

За сърцето ми оставена

Топла!

Като устни покриващи тялото, в минало време...

Като обич създадена....

така и оставена....в днешното бреме

Замръзнала,

в погледа на множество сражения

Молеща... Плачеща...

Изгаряща сънища.

В миговете на ужаса –

„....в минало време....”