* * *
1.2K
0
0
Настигни ме!
Настигни ме отново
През белите бури зелепват съзвездията
и на мен не омръзва железният поглед
Не искам надежда,
но тя проповядва......неканена!
Не искам надежда,
а в мен още я има.......живот!
Аз искам одежда, топла
От сърцето ти създадена
За сърцето ми оставена
Топла!
Като устни покриващи тялото, в минало време...
Като обич създадена....
така и оставена....в днешното бреме
Замръзнала,
в погледа на множество сражения
Молеща... Плачеща...
Изгаряща сънища.
В миговете на ужаса –
„....в минало време....”
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Всички права запазени
