Nov 15, 2005, 1:17 AM

* * *

  Poetry
1.2K 0 0

Настигни ме!
Настигни ме отново

През белите бури зелепват съзвездията

и на мен не омръзва железният поглед

Не искам надежда,

но тя проповядва......неканена!

Не искам надежда,

а в мен още я има.......живот!

Аз искам одежда, топла

От сърцето ти създадена

За сърцето ми оставена

Топла!

Като устни покриващи тялото, в минало време...

Като обич създадена....

така и оставена....в днешното бреме

Замръзнала,

в погледа на множество сражения

Молеща... Плачеща...

Изгаряща сънища.

В миговете на ужаса –

„....в минало време....”

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...