* * *

8 окт. 2005 г., 15:27

Поэзия

865 0 0

Когато се завръщам
с погледа на котка,
пирувала по чужди дворове
и лъщи в очите
млечна ситост,
лятото във теб
внезапно остарява,
отлита
с хвърчила прерязани
и ти се иска
да анатемосаш
ония бледи вощеници,
сменили
кладите по пълнолуние...
Но умират думите неказани.
Всъщност,
в думите неказани,
умираме.

* * *

Свързани произведения

Комментарии

Предложения